16.12.2010 г., 15:57

Призна ли?

1.2K 0 5

Навярно трудно е това,

човека да сразиш в човека.

Нима наказа ти плътта?

Призна ли своята вина?

 

Не са ми нужни чудеса,

човешкото не ми е чуждо.

Нима погубвам аз страстта?

Признах ли своята вина?

 

Навярно песен е това,

чаровна, есенно-красива.

Нима изчезва сладостта?

Виновен ли ще си отида?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, благодаря ти за правилния въпрос. Баланс според мен там не може да се очаква. Тоlа е все едно вечно да хвърляш "Тура". Едното се допълва с другото, стига да има достъп до оная вътрешна стаичка, за която говори Той и св. Григорий Палама. Благодаря на всички за коментарите!
  • Хм, интересен стих.
    В дълбоки води си навлязъл.
    Дали си наясно

    Хареса ми!
    Накара ме да се замисля...
  • ... аскетизмът ли води до себеотричане, или себеотричането до аскетизъм... може ли да се балансира - няма да влизам в ролята на одитор - щом и ти завършваш с въпросителна...
  • Красиво и философско!Дано си намерил отговора!
    Поздрави
  • "Навярно песен е това,
    чаровна, есенно-красива.
    Нима изчезва сладостта?
    Виновен ли ще си отида?"

    Много е хубаво! Аплодисменти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....