ПРИЗНАХМЕ СИ МИЛИАРДИ ГРЕХОВЕ
ПРИЗНАХМЕ СИ МИЛИАРДИ ГРЕХОВЕ.
Простихме си милиарди обещания.
Изпихме се под гузното небе,
а после... непознати си останахме.
Аз все си тръгвах, все се връщах малка,
невежа от мълчание и плач,
умираща, трепереща и жалка,
аз чуках на вратата ти по здрач
и свличах се в прегръдките ти тиха,
проплакваща и жадна за любов.
Погалвах те, а после се усмихвах.
Не си готов за мен. Не си готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
