ПРИЗНАХМЕ СИ МИЛИАРДИ ГРЕХОВЕ.
Простихме си милиарди обещания.
Изпихме се под гузното небе,
а после... непознати си останахме.
Аз все си тръгвах, все се връщах малка,
невежа от мълчание и плач,
умираща, трепереща и жалка,
аз чуках на вратата ти по здрач
и свличах се в прегръдките ти тиха,
проплакваща и жадна за любов.
Погалвах те, а после се усмихвах.
Не си готов за мен. Не си готов.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
