19.01.2006 г., 20:25

ПРИЗНАНИЕ

814 0 1

 ПРИЗНАНИЕ

В най-дългото и страшно денонощие
във мен ще се разкъсат всички
стари предрасъдаци.
С узрели за усмивка устни
ще те приема без условности
за хорските сплетни и недомлъвки.
В най-дългото и страшно денонощие
ще мога само да призная,
че упорито, неспокойно съм те чакала.
Че съм си тръгвала и съм се връщала
от теб към теб през хиляди пътеки!
Че съм събирала във себе си
желанието да остана, а всъщност
и никога със тебе да не бъда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...