19 янв. 2006 г., 20:25

ПРИЗНАНИЕ

820 0 1

 ПРИЗНАНИЕ

В най-дългото и страшно денонощие
във мен ще се разкъсат всички
стари предрасъдаци.
С узрели за усмивка устни
ще те приема без условности
за хорските сплетни и недомлъвки.
В най-дългото и страшно денонощие
ще мога само да призная,
че упорито, неспокойно съм те чакала.
Че съм си тръгвала и съм се връщала
от теб към теб през хиляди пътеки!
Че съм събирала във себе си
желанието да остана, а всъщност
и никога със тебе да не бъда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....