Зная,
навярно пропуснах момента
и сигурно позакъснях...
Очаквах искреност,
търсех нежност...
Тъй много исках ги,
а не разбрах,
че ти ги имаш,
носиш ги в себе си...
сам си магия,
и космос,
и плам...
Прикриваш се яростно
и плах се открехваш...
Тогава си истински,
страдащ
и сам...
Сам
в своите нощи любовни
в прегръдка пияна
на чужди ръце,
все търсещ,
плачещ
и все недоволен,
че не откриваш
ни ум,
ни сърце...
Голям и сам...
все тъй от години -
сам в делника
и вечерта,
припомняш стихове,
звуци,
картини
и те разплакват
най-земни неща...
Такъв си, човече...
криеш болката
в цигарен дим
и солена шега;
поливаш раните
с бутилки водка
и хулиш себе си -
тук
и сега...
A казваш ми,
че те измислям...
Какво пък -
може да е така...
Измислям
погледи с обич истинска
и други още красиви неща;
Измислям
празници мили
със свещи
и търся пламъчето на обичта;
Измислям
делнични думи
и срещи,
изпълнени с ласки и красота...
И тебе измислям,
какъвто те искам,
какъвто очаквах,
какъвто видях...
Повярвала в своята нова истина,
богата съм,
силна съм...
и съм добра...
Когато съм с тебе,
не искам друго,
а тайно в себе си благодаря;
надявам се,
искам,
очаквам чудо,
в което цялата да изгоря...
А ти
не бързай да ме отпишеш;
Не казвай -
"Късно е.
Закъсня".
Опитай
мечтата си да ми опишеш,
за да я търсим
заедно
на тази земя...
© Ваня Василева Всички права запазени