May 24, 2009, 5:30 PM

Признание

  Poetry » Love
898 0 1

    Зная,

               навярно пропуснах момента    
    и сигурно позакъснях...
    Очаквах искреност,

                         търсех нежност...
    Тъй много исках ги,
                                            а не разбрах,
    че ти ги имаш,

                           носиш ги в себе си...
    сам си магия,

                           и космос,

                                              и плам...
    Прикриваш се яростно
                                     и плах се открехваш...

    Тогава си истински,

                         страдащ

                                               и сам...
    Сам
              в своите нощи любовни
    в прегръдка пияна

                                  на чужди ръце,
   все търсещ,

                  плачещ

                                    и все недоволен,
   че не откриваш

                                 ни ум,

                                           ни сърце...
  Голям и сам...
                   все тъй от години -
  сам в делника

                             и вечерта,
  припомняш стихове,

                                      звуци,

                                                   картини
  и те разплакват

                          най-земни неща...
 Такъв си, човече...
                                     криеш болката
 в цигарен дим

                               и солена шега;
 поливаш раните

                              с бутилки водка
 и хулиш себе си  -

                                    тук

                                           и сега...
 A казваш ми,

                               че те измислям...
 Какво пък -

                          може да е така...
 Измислям

           погледи с обич истинска
                          и други още красиви неща;
 Измислям

         празници мили

                                   със свещи
                и търся пламъчето на обичта;
 Измислям

          делнични думи

                                   и срещи,
             изпълнени с ласки и красота...
 И тебе измислям,

                           какъвто те искам,
             какъвто очаквах,

                               какъвто видях...
 Повярвала в своята нова истина,
                           богата съм,

                                силна съм...

                                       и съм добра...
 Когато съм с тебе,

                           не искам друго,
          а тайно в себе си благодаря;
 надявам се,

                  искам,

                        очаквам чудо,
                в което цялата да изгоря...
  А ти

           не бързай да ме отпишеш;
 Не казвай -

            "Късно е.

                         Закъсня".
  Опитай

                мечтата си да ми опишеш,
      за да я търсим  
                           заедно
                                    на тази земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...