Как да опиша себе си, не зная,
често съм сама и си мечтая.
Живея някак на друго място духом,
то е идеалът, а тук съм тялом,
но защото не зная.
Трудно е пред всички да призная, че съм тук,
а всъщност витая някъде между нищо и рая.
Прекрасно е да си мечтаеш за нещото,
което много силно желаеш,
но когато погледнеш встрани,
осъзнаваш къде всъщност си ти
и къде е реалността,
че живееш в действителността е ясно,
че имаш граници и си на тясно,
за много неща е забранено.
Живот ли е то ограничено.
Но да мечтаеш е позволено,
няма как да те ограничат,
нито да те разберат,
затова хората често слагат те в графа "неразбрана",
по-скоро странна и нежелана...
© Илиева Илиева Всички права запазени