Признание

Как да опиша себе си, не зная,

често съм сама и си мечтая.

Живея някак на друго място духом, 

то е идеалът, а тук съм тялом,

но защото не зная. 

Трудно е пред всички да призная, че съм тук, 

а всъщност витая някъде между нищо и рая.     

Прекрасно е да си мечтаеш за нещото,

което много силно желаеш,

но когато погледнеш встрани, 

осъзнаваш къде всъщност си ти 

и къде е реалността,

че живееш в действителността е ясно, 

че имаш граници и си на тясно,

за много неща е забранено. 

Живот ли е то ограничено.

Но да мечтаеш е позволено, 

няма как да те ограничат,

нито да те разберат,

затова хората често слагат те в графа "неразбрана", 

по-скоро странна и нежелана...