Mar 15, 2013, 9:42 PM

Признание

719 0 1

Как да опиша себе си, не зная,

често съм сама и си мечтая.

Живея някак на друго място духом, 

то е идеалът, а тук съм тялом,

но защото не зная. 

Трудно е пред всички да призная, че съм тук, 

а всъщност витая някъде между нищо и рая.     

Прекрасно е да си мечтаеш за нещото,

което много силно желаеш,

но когато погледнеш встрани, 

осъзнаваш къде всъщност си ти 

и къде е реалността,

че живееш в действителността е ясно, 

че имаш граници и си на тясно,

за много неща е забранено. 

Живот ли е то ограничено.

Но да мечтаеш е позволено, 

няма как да те ограничат,

нито да те разберат,

затова хората често слагат те в графа "неразбрана", 

по-скоро странна и нежелана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиева Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...