Признание
Дали ще ме накараш да забравя,
онази сричаща във мен отмала,
по спомен, който бавно ме отравя...
Дали и теб не ще осъдя на провала?
Защо не мога, въпреки че искам,
да бъда с тебе - който ме обичаш.
А пак с втечнени мисли, стискам,
лице, което мозъка отрича?!
Не си отивай! Моля... да останеш,
поискай да бъда твоето небе.
Докосна ме, остана да ме хванеш,
и най-накрая болката да спре.
Изобщо не е нужно да забравям,
обичах, любовта бе споделена.
Но миналото трябва да оставя,
пред мен е новата любов, зове ме.
По-красива любов, помогни ми,
да повярвам във твоите чувства.
И аз всичко ще направя да я има,
онази усмивка на твоите устни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
