17.07.2007 г., 9:12

Признание

723 0 7
 Във стиха долавям музика вълшебна,
 тя като листата ветроноги нежно шепне,
 за онази малка босонога мечта,
 стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
 
 И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
 и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
 но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
 да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
 
 И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
 ще предам стиха натам, където белоснежна
 любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
 а морскосветлата мелодия ще ме обгърне,
 и само ехото ми за теб ще върне... просто щастлива бъди.
 
 16.07.2007   21:47

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...