17.07.2007 г., 9:12

Признание

722 0 7
 Във стиха долавям музика вълшебна,
 тя като листата ветроноги нежно шепне,
 за онази малка босонога мечта,
 стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
 
 И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
 и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
 но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
 да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
 
 И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
 ще предам стиха натам, където белоснежна
 любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
 а морскосветлата мелодия ще ме обгърне,
 и само ехото ми за теб ще върне... просто щастлива бъди.
 
 16.07.2007   21:47

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...