17 июл. 2007 г., 09:12

Признание

724 0 7
 Във стиха долавям музика вълшебна,
 тя като листата ветроноги нежно шепне,
 за онази малка босонога мечта,
 стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
 
 И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
 и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
 но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
 да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
 
 И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
 ще предам стиха натам, където белоснежна
 любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
 а морскосветлата мелодия ще ме обгърне,
 и само ехото ми за теб ще върне... просто щастлива бъди.
 
 16.07.2007   21:47

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...