17 июл. 2007 г., 09:12

Признание

725 0 7
 Във стиха долавям музика вълшебна,
 тя като листата ветроноги нежно шепне,
 за онази малка босонога мечта,
 стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
 
 И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
 и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
 но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
 да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
 
 И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
 ще предам стиха натам, където белоснежна
 любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
 а морскосветлата мелодия ще ме обгърне,
 и само ехото ми за теб ще върне... просто щастлива бъди.
 
 16.07.2007   21:47

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...