Jul 17, 2007, 9:12 AM

Признание

  Poetry
720 0 7
 Във стиха долавям музика вълшебна,
 тя като листата ветроноги нежно шепне,
 за онази малка босонога мечта,
 стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
 
 И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
 и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
 но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
 да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
 
 И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
 ще предам стиха натам, където белоснежна
 любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
 а морскосветлата мелодия ще ме обгърне,
 и само ехото ми за теб ще върне... просто щастлива бъди.
 
 16.07.2007   21:47

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...