Признание
Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници,
с тези мои ръце,
дето милваха – бяха за всичко -
откъде накъде,
ти превърна в поредната грешка
и дори не ме спря
да ти кажа обидено нещо,
та дори на шега.
Скриха клоните паднали жици,
а нощта заваля. Няма как.
Спрях да обичам,
ако искаш ела,
но едва ли отново ще случим
десет трудни числа.
Аз пробит съм и скучен –
ти си лоша беля.
И животът се влачи нататък,
безпричинно раним.
Лека нощ. Пак започнах да плача –
нека просто поспим...
Ивайло Цанов
Няма как да узнаеш,
аз съм още до теб,
като бяла магия,
като огнена скреж.
Тихо в тебе живея
и макар да крещиш,
и макар да отричаш,
и макар да болиш,
превърни ме от грешка,
от урок непростим,
даже с лека насмешка,
в черно-бял свиден филм,
в който пак ще съм твоя -
нежно-звездна мечта,
сбрала с обич покоя
на безбрежна река.
Позволи си да вярваш,
че е в теб любовта,
че отново ще случиш
с тези десет числа.
Да, животът е кратък -
безпричинно раним...
Лека нощ, моя слабост,
да поспим... и простим!
Таня Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
