Признание

May 31, 2014, 10:02 PM

Poetry » Love

719 0 10

Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници,
с тези мои ръце,
дето милваха – бяха за всичко -
откъде накъде,
ти превърна в поредната грешка
и дори не ме спря
да ти кажа обидено нещо,
та дори на шега. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Признание

Want to read more?

Random works