Когато се събудиш и погледнеш към небето,

усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.

Когато заплачеш, разбираш колко си сама

и как в този свят не намери надежда една!

Но продължаваш да вървиш,

макар и пътят да е тесен.

Ще падаш, ще ставаш -

ала животът не е лесен...

Дори ако потънеш ти подават пак ръка,

за да те препънат и после да останеш пак сама,

без човешка топлина.

Животът ми е гаден,

не виждам смисъл в този свят.

Всеки в него се надбягва

да превърне чуждия в ад.

С надеждата заспива за нещо по-добро,

ала сутрин се събужда и се пита: За какво?

Как така всичко се обърна?

Как се озовах на таз земя?

Тук парите властват над човека,

те приятелства купуват,

с тях се учиш на любов.

И най-великият ще ти робува,

в стремежа си да бъде като нов.

За да просъществуваш ти е нужна гордостта,

а ако я нямаш - минаваш на трева.

Ако си роден със скапана съдба,

влагаш всички сили и на комшията да е така.

И с корупция пробиваш в този анархичен свят,

тук всеки се стреми да е по-богат.

Боже, сили дай ми да продължа по своя път!

Помогни ми да открия

истинското в тоз живот!