9 sept 2008, 16:00

Признание 

  Poesía » Filosófica
724 0 1
Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш,
макар и пътят да е тесен.
Ще падаш, ще ставаш -
ала животът не е лесен...
Дори ако потънеш ти подават пак ръка,
за да те препънат и после да останеш пак сама,
без човешка топлина.
Животът ми е гаден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??