признание
Искам пак очите ти да зърна,
твоя поглед нежен и красив,
огъня в сърцето ти да върна
и денят ми пак да е щастлив.
Искам пак да ме прегръщаш,
с мен да си, когато ме боли.
Любовта ти като огън ме изгаря,
ние се обича ме, нали?
Искам те, недей да си отиваш,
искам да те следвам нощ и ден.
Тръгваш бавно, бавно ме убиваш,
но се връщаш пак при мен.
Обичам те през мъка и сълзи,
обичам те, но ме боли.
Да, грях е, трябва да призная,
но твоята любов ме води в рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Боева Всички права запазени
