Признание
Когато дълъг е денят през юли
и пясъкът на плажа е жарава,
аз забравям всички хорски хули
и всеки грях със крясък си признавам.
Ето ме - противен, но трогателен,
потресаващо различен, но човечен,
с липса на таланти, но старателен -
мъждукащ маяк в идващата вечер.
Ето ме - болезнено загадъчен,
неприветлив, грозноват и тягостен,
ужасяващо свиреп, но и порядъчен -
готов да кажа, че и в мене има радости.
Да, има ги! И както всички други
свойте нужди смятам да възпея -
ще се ощипеш, сякаш че е чудо,
но не грешиш - за теб живея...
и пясъкът на плажа е жарава,
аз забравям всички хорски хули
и всеки грях със крясък си признавам.
Ето ме - противен, но трогателен,
потресаващо различен, но човечен,
с липса на таланти, но старателен -
мъждукащ маяк в идващата вечер.
Ето ме - болезнено загадъчен,
неприветлив, грозноват и тягостен,
ужасяващо свиреп, но и порядъчен -
готов да кажа, че и в мене има радости.
Да, има ги! И както всички други
свойте нужди смятам да възпея -
ще се ощипеш, сякаш че е чудо,
но не грешиш - за теб живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
