Понеже много дълго те мълчах,
сега ще ти говоря чак до втръсване.
Пътеките до тебе извървях,
а беше много тъмно преди съмване.
Понеже и морето онемя
от страх да не прогони тишината,
засвириха щурците валс,
небето светна като пред разпятие.
Понеже вече късно е за грях,
ще те изпея в песен... още мога,
ще те погаля нежно със ръка,
а после ще те възкреся във спомен. ...