6.08.2011 г., 16:24

Признание

2.4K 1 15

 

 

Понеже много дълго те мълчах,
сега ще ти говоря чак до втръсване.
Пътеките до тебе извървях,
а беше много тъмно преди съмване.


Понеже и морето онемя
от страх да не прогони тишината,
засвириха щурците валс,
небето светна като пред разпятие.


Понеже вече късно е за грях,
ще те изпея в песен... още мога,
ще те погаля нежно със ръка,
а после ще те възкреся във спомен.

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=W06JoFUn0ME

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много категоричен ритъм и внушение!
    Браво ти!
  • Удивена съм!
    Радвам се за теб, Розичке!
    Поздравления!
  • Въздействащ стих, Жули!
  • изпята обич, Розичке...

    много копнежен стих!

    поздравления!!!
  • Много хубав стих, Жу!!!!!!
    Силното и красиво чувство ражда също така силни и красиви стихове...
    Няма нищо по-велико от Любовта и нищо по-важно от нея. И когато искаме да я дадем, а не я приемат, болката е страшна...
    Остава ни единствено да я изкажем - така по-малко ще боли... а и изказана, Любовта ще намери своя адресат...
    Важното е да даваме и да имаме Любов... взаимността наистина е подробност, без която, повярвай, можем...
    Много близко до моите усещания...
    Поздравления за този чудесен стих!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...