6 авг. 2011 г., 16:24

Признание

2.4K 1 15

 

 

Понеже много дълго те мълчах,
сега ще ти говоря чак до втръсване.
Пътеките до тебе извървях,
а беше много тъмно преди съмване.


Понеже и морето онемя
от страх да не прогони тишината,
засвириха щурците валс,
небето светна като пред разпятие.


Понеже вече късно е за грях,
ще те изпея в песен... още мога,
ще те погаля нежно със ръка,
а после ще те възкреся във спомен.

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=W06JoFUn0ME

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много категоричен ритъм и внушение!
    Браво ти!
  • Удивена съм!
    Радвам се за теб, Розичке!
    Поздравления!
  • Въздействащ стих, Жули!
  • изпята обич, Розичке...

    много копнежен стих!

    поздравления!!!
  • Много хубав стих, Жу!!!!!!
    Силното и красиво чувство ражда също така силни и красиви стихове...
    Няма нищо по-велико от Любовта и нищо по-важно от нея. И когато искаме да я дадем, а не я приемат, болката е страшна...
    Остава ни единствено да я изкажем - така по-малко ще боли... а и изказана, Любовта ще намери своя адресат...
    Важното е да даваме и да имаме Любов... взаимността наистина е подробност, без която, повярвай, можем...
    Много близко до моите усещания...
    Поздравления за този чудесен стих!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...