dark_queen (В.К)
25 40
2.04.2008 г., 21:38 ч.

Признание 

  Поезия
646 0 3
Не изглеждаш толкова уверен както преди.
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва,
онова заблудено момиче.
Признай, харесваше ти да ме гледаш
окована от твоите лъжи.
Преди болеше, щом опитвах да ги махна,
а сега само с поглед мога да ги разруша.
Признай...

Ти си нищо в сравнение с мен.
Ти не можеш да признаеш грешката си, но аз мога.
Моята грешка беше ти.
Ти си нищо в сравнение с мен.
Не искаш да отстъпиш.
Погледни ме сега и кажи
можеш ли с нещо да ме повалиш.

Дори пред лицето на смъртта
няма да признаеш, че си сгрешил.
Стоиш в тъмнината
и се опитваш да разбереш миналото.
Защо те преследва? (аз те преследвам)
В изгрева на залеза, твоята душа умира.
Болен от срам и вина, признай най-накрая.
Признай...

Искаш да избягаш - не можеш,
искаш да се скриеш - няма къде,
не искаш да признаеш - така е,
вече съм по-силна от теб.

© В.К Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??