щураче (Дарина Иванова) 9 януари 2019 г., 17:51 ч.

Небесноземните 

89 7 6

В моя свят тъгата е гостенка,

може само веднъж да нощува,

а скръбта е нахалният просяк,

който с чуждия залък пирува.

Колко ловко изплитат въжетата,

да те вържат на стълба печален

и да пиеш вода от решетото

без душата си жадна оставен.

А е лесно, но толкова трудно

да поемаш камшичните удари

и поглеждайки към небето...

Да размахаш крилете си хубави!

© Дарина Иванова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.