Призори
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам,
самотният ми път ще срещне теб.
Сърце и разум ще изригнат в сблъсък,
ще те погълне образът ми блед.
Ще дойда призори да се сбогувам,
с надежда плаха, крехък порцелан,
на пръсти тиха, страстно ще целувам,
ще ме погълне твоят океан.
Ще тръгна после боса към безкрая,
поляна самодивска ми е дом.
Там тога бяла ще ми е премяна,
бърлога вълча ще ми е подслон.
Ще дойда призори, а ти сънувай.
В съня си ще ме видиш, може би.
Лика ми в свидни спомени бленувай,
да разпознаеш, щом се прероди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
