Призори
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам,
самотният ми път ще срещне теб.
Сърце и разум ще изригнат в сблъсък,
ще те погълне образът ми блед.
Ще дойда призори да се сбогувам,
с надежда плаха, крехък порцелан,
на пръсти тиха, страстно ще целувам,
ще ме погълне твоят океан.
Ще тръгна после боса към безкрая,
поляна самодивска ми е дом.
Там тога бяла ще ми е премяна,
бърлога вълча ще ми е подслон.
Ще дойда призори, а ти сънувай.
В съня си ще ме видиш, може би.
Лика ми в свидни спомени бленувай,
да разпознаеш, щом се прероди.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесна поезия!
-
Вълшебно...
-
Много, много ми хареса стихът ти, Ромашка.
Най-точното определение за него е - самодивски стих!
Поздравявам те и ти честитя светлия християнски празник!
Честито и на всички Откровенци! -
Близо до народни фолклор, много ми хареса, Злате.
-
Прекрасна любовна приказка си написала, Злати!
Финалът много ми хареса! -
Ники, Ванка, Жани, благодаря, че подкрепяте скромното ми творчество! Успешна и вдъхновена нова седмица!
-
Много ми хареса, Злати!
Разкош! -
Хубав стих! Поздравления, Ромашка!
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Скити, благодарско от душа!
Благодаря за чудесния коментар и за подкрепата, Младене!
Благодарско за сравнението, ИнаКалина! Харесва ми!
Мила Тони, благодаря, че си тук! Ценя мнението ти!
Всяка ваша дума е важна за мен!