- Здравей! Дано не е късно!
- Не е. Точно си е на време.
Денят със зората възкръсна...
Нещо ни носи, нещо ще вземе.
- Рано ми е за умни мисли.
- Не, мила. Никога не е рано
умът своя свят да пречисти,
като плевели след изорано.
- Сънят под клепачите ляга...
- Недей! Не е време за сън.
Денят след часовника бяга
и животът ти бяга отвън.
© Калина калина Всички права запазени
умът своя свят да пречисти,
като плевели след изорано."
Трябва често да го правим и никога не е рано! Хареса ми поетичния диалог!