28.07.2019 г., 19:37

Призрачна яхта

1.4K 0 0

На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!

Изникна струя с водни отговори.
В очите му отрази се едно сърце.
Подскочи то, когато небето проговори.
И мигът видя щастливото му личице!

Изгубени във времето животи
тръгнаха да разказват истини.
И за всички святи древни извори,
където няма вече пристани.

За призрачната яхта то се помоли,
която морето тогава му отне.
И ден и нощ я чака с много тревоги,
а тя плаваше в отсрещното море.

С платна издигнати погледите улови.
Изящно блесна в синьото поле.
Вълните заръкопляскаха за тези неволи

и в морето пръснаха своето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Екзотична морска фруктиера

Екзотична морска фруктиера
2.1K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...