22.10.2016 г., 17:36

Призрак

835 0 0

септември 2013 Румяна Славова

 

В сърцето на нощта,
щом клепки не залепват,
ти мислиш ли за мен,
дали и аз за теб не мисля!?
И изморен от битките житейски,
търсиш ли в съня,
отмора в моите прегръдки нежни!?
Задавен от сълзи,
събуждаш ли се всяка сутрин,
плачейки за образа ми мил,
който от съня ти отлетя
и не ще се върне!?
Галиш ли с трепереща ръка,
празното до теб, в леглото, място,
бленувайки,че първите лъчи огряват
целуваните ми от тебе устни!?
И чакаш ли с нетърпение мига,
когато с очи до дъно ще ме пиеш,
благодарейки на съдбата,
че наяве веч ме имаш!?
И твой ли е животът ти сега!?
Ти с тази празнота
живееш ли щастливо!?
Аз съм призрак в твойте дни,
в сърцето си ме пазиш мълчаливо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...