Oct 22, 2016, 5:36 PM

Призрак

  Poetry » Love
831 0 0

септември 2013 Румяна Славова

 

В сърцето на нощта,
щом клепки не залепват,
ти мислиш ли за мен,
дали и аз за теб не мисля!?
И изморен от битките житейски,
търсиш ли в съня,
отмора в моите прегръдки нежни!?
Задавен от сълзи,
събуждаш ли се всяка сутрин,
плачейки за образа ми мил,
който от съня ти отлетя
и не ще се върне!?
Галиш ли с трепереща ръка,
празното до теб, в леглото, място,
бленувайки,че първите лъчи огряват
целуваните ми от тебе устни!?
И чакаш ли с нетърпение мига,
когато с очи до дъно ще ме пиеш,
благодарейки на съдбата,
че наяве веч ме имаш!?
И твой ли е животът ти сега!?
Ти с тази празнота
живееш ли щастливо!?
Аз съм призрак в твойте дни,
в сърцето си ме пазиш мълчаливо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...