18.02.2017 г., 9:07 ч.

Призрак 

  Поезия » Друга
497 2 6


Жив докато бях, 
оставяхте ме все самин.
И нейде щом умрях
сте с мене до един.

 

Смъртта на моя дом 
дойде и ми потропа.
И легнах там без стон
във дупката дълбока.
                       
Сърцето ми изгни
и стана черна пепел.
Ръката ме сърби,
но няма я - изтече.

 

Сега съм само дух
и бродя тука в мрака.
Напрягам своя слух
да чуя тишината.

 

Уви, умрял съм, да,
не чувствам нищо вече.
Самотен във нощта,
призрак съм обречен.

 

Не идвайте при мен
в плен на самотата,
мечтаейки, че ден
е да теглите чертата.

 

Вървете си, сироти,
дорде гори свещта.
Самичък бях в живота
и сам ще съм в смъртта.

 

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??