Призрак
Жив докато бях,
оставяхте ме все самин.
И нейде щом умрях
сте с мене до един.
Смъртта на моя дом
дойде и ми потропа.
И легнах там без стон
във дупката дълбока.
Сърцето ми изгни
и стана черна пепел.
Ръката ме сърби,
но няма я - изтече.
Сега съм само дух
и бродя тука в мрака.
Напрягам своя слух
да чуя тишината.
Уви, умрял съм, да,
не чувствам нищо вече.
Самотен във нощта,
призрак съм обречен.
Не идвайте при мен
в плен на самотата,
мечтаейки, че ден
е да теглите чертата.
Вървете си, сироти,
дорде гори свещта.
Самичък бях в живота
и сам ще съм в смъртта.
© Joakim from the grave All rights reserved.
