Призрак съм пред криво огледало
Призрак съм пред криво огледало
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции,
и да преследва своите мечти.
Светът да промени - какви амбиции,
в един младеж без власт и без пари.
Е, той порасна, пообрули го животът,
отнесе вятърно младежкия му плам,
косите побеляват, той работи,
допусна сенки в светлия си храм,
и вече с полумрака им е свикнал,
приема го за неизбежно примирен,
но да мечтае - не, не е отвикнал,
мъжът пораснал още не е победен!
Да, вярно е, не се предавам, не!
Но колко вяра се изгуби в' времето,
и колко от надеждите ми взе
светът жесток... и вътре са промените...
Да, вътре в мен са, чувствам и умора,
и страх дори, а исках да го нямам -
Призрак съм от младостта си, хора,
но въпреки това... не се предавам!...
01.06.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
