20.09.2019 г., 9:22

Pro domo sua

911 1 1

Живота си износвам подобно стара дреха,

потропвайки с тояжката по пътя на успеха.

 

Като слепец опипвам, опитвам - то се знае

това, което преходното отделя от безкрая.

 

Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди

надува гайдите на вопли и обиди.

 

А оптимизмът някъде се тули безопасно

и слуша туй, което и преди му беше ясно,

 

а днес е очевидно - в огромната вселена

война по пътищата беше обявена.

 

Война безкрайна на житейски коловози.

Война на непрекъснати угрози.

 

Война на себе си, на другите, на всички

от планината до най-дребните тревички.

 

Война като война, а времето ме влачи,

а аз усещам, че вървя и че не мога другояче.

 

И с лекота на на мравка и стихотворна стъпка

вървя и стискам зърното на творческата тръпка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, но какво значи заглавието?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...