ДимитърВучев (Димитър Вучев)

Отвъд

Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2020-01-30T23:37:22+02:00 1.2K 6 7

Импресия

Зима е. На хоризонта млечен
мракът се прецежда в тишина.
Трепкат върху бялата привéчер
видими наченки на съня.
А това, че мракът те привлича ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2020-01-23T00:09:55+02:00 653 1

Незная как, но ето - долетя

Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2020-01-08T00:21:08+02:00 1.1K 2

Среща с поета

Един реликт от миналия век,
един забавно приказен човек
се спря веднъж на входната врата
и каза ми: „умея да летя“.
Листата бяха капнали отдавна, ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-12-17T07:46:31+02:00 1.8K 2 2

Коридор

Животът ни е тъмен коридор,
една необозрима и потайна
възможна истина, която, няма спор,
не би успял човекът да обхване
със тези свои сетива, дори. ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-12-04T14:37:28+02:00 856

Спомен

Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-11-29T09:40:12+02:00 675

Ноември

С каква унила равносметка
изниква времето пред нас:
неуморимо дълга гледка
и погребален глас!
Предупредителна жилетка ...

ДимитърВучев

Поезия

2019-11-26T18:55:05+02:00 772

Старинна църква

Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-11-17T01:01:09+02:00 1.3K

Фауст

Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-11-08T23:07:15+02:00 1.6K 2

Завръщане в себе си

Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-10-25T15:34:58+03:00 900 1 2

Изповед пред приятели

Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал? ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-10-19T00:23:22+03:00 807

Разговор

Седиме на по бира и двамата мърмориме.
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-09-25T18:17:14+03:00 643

Неведение

Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-09-23T07:52:22+03:00 880 1 1

Pro domo sua

Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...

ДимитърВучев

Поезия » Друга

2019-09-20T09:22:38+03:00 907 1 1