ДимитърВучев
14 резултата
Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...
  162 
Зима е. На хоризонта млечен
мракът се прецежда в тишина.
Трепкат върху бялата привéчер
видими наченки на съня.
А това, че мракът те привлича ...
  40 
Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега ...
  66 
Един реликт от миналия век,
един забавно приказен човек
се спря веднъж на входната врата
и каза ми: „умея да летя“.
Листата бяха капнали отдавна, ...
  86 
Животът ни е тъмен коридор,
една необозрима и потайна
възможна истина, която, няма спор,
не би успял човекът да обхване
със тези свои сетива, дори. ...
  68 
Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...
  41 
С каква унила равносметка
изниква времето пред нас:
неуморимо дълга гледка
и погребален глас!
Предупредителна жилетка ...
  46 
Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники ...
  54 
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...
  79 
Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
  96 
Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал? ...
  84 
Седиме на по бира и двамата мърмориме.
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...
  29 
Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...
  66 
Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...
  87 
Предложения
: ??:??