Гмуркам се в пробити небеса,
за да открия себе си сред капките нежни.
Палещи лъчи се влитат във дъга,
създавайки призраци от моите копнежи.
Ти разказваше забравени приказки,
с онзи пламък, дето угасяше празни слова.
С онзи пламък в очите искрящи,
впиващ се в мен, като спомен в съня.
© Марти Драганова Всички права запазени