9.07.2006 г., 0:46  

Проблем

709 0 6

Животът, е една безмислица.

Не мислите ли тъй и вие?


Животът, не е гола истина,

общуваща със нас на Вие.

 

Животът, не е просто жанр,

(вид писане на лист хартия)

ни просто скъсан календар...


Не е, кантар.

Не е, стихия.

 

Живота –

той си е, живот.


A ние пък,

край него

хора.


Kрай нас пък  

общество,

народ...


Във нас 

натрупана умора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е животът!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Стиха е много хубав!Поздрави!
    Люси,хареса ми...!
  • Животът е кантар, стихия...
    Претегля ни във всяка наша стъпка,
    понякога във ударите груби
    стихия е и то неуморима.
    Животът истина е зная!
    Понякога се разсъблича,
    но както истината винаги на яве
    животът пътищата ни избира.
    И ний вървим по своят път
    мечтататели, любомци на съдбата,
    когато се изгубим най-боли
    на истината позата позната....
  • Поздрави!!! Животът - той си е живот!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...