Животът, е една безмислица.
Не мислите ли тъй и вие?
Животът, не е гола истина,
общуваща със нас на Вие.
Животът, не е просто жанр,
(вид писане на лист хартия) –
ни просто скъсан календар...
Не е, кантар.
Не е, стихия.
Живота –
той си е, живот.
A ние пък,
край него –
хора.
Kрай нас пък –
общество,
народ...
Във нас –
натрупана умора.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
