22.10.2014 г., 13:50

Пробуждане

642 0 1

Пробуждане в света на мрака.
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди.
Оглеждаш стаята сега, обляна цяла в тъмнина.
Питаш се без плам: Къде е огненият храм?
Какво стана със красивата лъжа и дали не си в беда?
Причината за всичките злини е, че ти си каквото си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл, Павлин с първия си стих тук!
    Стихът ти ми звучи малко като текст на рап песен,
    но като цяло ми хареса!
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...