Пробуждане в света на мрака.
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди.
Оглеждаш стаята сега, обляна цяла в тъмнина.
Питаш се без плам: Къде е огненият храм?
Какво стана със красивата лъжа и дали не си в беда?
Причината за всичките злини е, че ти си каквото си!
© Павлин All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
