Oct 22, 2014, 1:50 PM

Пробуждане

  Poetry » Love
639 0 1

Пробуждане в света на мрака.
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди.
Оглеждаш стаята сега, обляна цяла в тъмнина.
Питаш се без плам: Къде е огненият храм?
Какво стана със красивата лъжа и дали не си в беда?
Причината за всичките злини е, че ти си каквото си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл, Павлин с първия си стих тук!
    Стихът ти ми звучи малко като текст на рап песен,
    но като цяло ми хареса!
    Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...