6.06.2018 г., 1:08

Пробуждане

742 0 2

Горя!

Пожари лумват в мен.

и лудост нестинарска ме опива.

Танцувам и пламтя.

В нозете ми жарава се разлива.

И раждам се, и светя, и горя..

Живея!

Отново тръпна и летя.

Аз феникс съм със огнени крила.

Превръщам се във песен,

и ритъм, и копнеж, и красота...

Копнея!

Като земя за дъжд

и птица за небе.

От мене блика извор, и река...

Разливам дива страст

и търся нежност.

Една Вселена - 

Моята душа.

Копнея, и живея, и горя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...