Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
21.11.2021 г., 11:37 ч.  

Пробуждане 

  Поезия » Философска
383 5 4

Очи отваряш. И защо?!
Отново си принуден да живееш.
Затваряш ги. Броиш до сто.
Да си доспиш. Но вътрешно беснееш.
И мислите събудени жужат.
Подреждаш ги, но те са непослушни.
Летят си в кошера, бръмчат...

и търсят някакъв отдушник.
Е, ставай! Дозата кафе,
навярно всичко ще оправи.
Вратата се отваря. Хм. Дете!

В проблемите си го забрави!
Усмивка, гушкане, целувки две.  Усещаш, как му бие сърчицето.
Прогонваш всички бесове,
в очите детски смее се небето.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, това е най - хубавото пробуждане!
  • Хубаво!
  • Отлично! Настоящий тыл.
  • Много е красиво и стоплящо! Финалът казва всичко, в него е побран целият свят!
Предложения
: ??:??