Пробуждане
Свалих си розовите очила
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах.
Това аз ли съм била?
В каква пародия живяла съм,
в каква гротеска-ХА-ХА-ХА!
Безумно смешна съм била.
На сцената-Живот била съм много пъти,
и много роли изиграх.
Забавна бях и леко смахната,
и на върха аз бях и долу във калта.
Любов и страст,илюзии,фантазии,
срещи,раздели,грешка след грешка.
Какво да се прави-суета човешка.
И романтична бях,с душа на поет.
Ех,нямаше го още интернет.
И обичах и страдах и чаках,
и мразех и смях се и плаках.
И високомерна бях и великодушна,
гореща като жарава,
но никога-бездушна.
И дете бях...щастливо гонейки вятъра.
Толкова вредна и непоносима,
свободолюбива и щастлива.
И жена и майка съм,но не забравям,
житейските уроци научавам.
На шах играех със съдбата,
царица бях,но бях и пешка.
На домино играх и на рулетка,
душата ме боли,взех за глава таблетка.
И на карти играх със съдбата,
хитра бях,но тя ме надигра-
какво да правя?!
А така близо била съм до Рая.
Беше време...с пари си играех,
и беше...стотинки последни броях.
От всичко опитах в живота-
Играех!И от нищо не ме беше страх.
Край!Поутихнаха страстите.
Добър оказа се житейският урок.
Заключих Егото си в тъмна стая,
ключът изхвърлих в кладенец дълбок.
Да бъда или да не бъда?
Това е въпросът.
Е,добре.Взех решение.
И така...Усмихнах се.
Напудрих си лицето.
Живея днес и сега!!!
Приемам живота,а миналото си
оставям зад гърба.
Благодаря на съдбата моя
и на Розовите очила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Тодорова Всички права запазени
