6.02.2008 г., 9:20 ч.

Пробуждане 

  Поезия
672 0 9

От целувките на другия прозрях

колко самотна е душата ми без теб,

в неговите очи блясъка видях,

който търсех в твоите през онзи ден.

 

Тръпката в сърцето той събуди,

но някак глухо, притъпено,

защото то горкото бие като лудо -

само, когато е до твоето приближено.

 

Да знаеш само как ми липсваш,

не искам него, а единствено и само теб,

знай, не ще ти позволя друга да обичаш,

да се отделиш дори за миг от мен.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??