От целувките на другия прозрях
колко самотна е душата ми без теб,
в неговите очи блясъка видях,
който търсех в твоите през онзи ден.
Тръпката в сърцето той събуди,
но някак глухо, притъпено,
защото то горкото бие като лудо -
само, когато е до твоето приближено.
Да знаеш само как ми липсваш,
не искам него, а единствено и само теб,
знай, не ще ти позволя друга да обичаш,
да се отделиш дори за миг от мен.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
