Feb 6, 2008, 9:20 AM

Пробуждане

  Poetry
1K 0 9

От целувките на другия прозрях

колко самотна е душата ми без теб,

в неговите очи блясъка видях,

който търсех в твоите през онзи ден.

 

Тръпката в сърцето той събуди,

но някак глухо, притъпено,

защото то горкото бие като лудо -

само, когато е до твоето приближено.

 

Да знаеш само как ми липсваш,

не искам него, а единствено и само теб,

знай, не ще ти позволя друга да обичаш,

да се отделиш дори за миг от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...