Пробуждане
От целувките на другия прозрях
колко самотна е душата ми без теб,
в неговите очи блясъка видях,
който търсех в твоите през онзи ден.
Тръпката в сърцето той събуди,
но някак глухо, притъпено,
защото то горкото бие като лудо -
само, когато е до твоето приближено.
Да знаеш само как ми липсваш,
не искам него, а единствено и само теб,
знай, не ще ти позволя друга да обичаш,
да се отделиш дори за миг от мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
