12.10.2008 г., 16:30

Пробуждане

681 0 2

Има още сила!

Има, в мен съм скрила

здраве, щастие, живот;

нося още и любов.

Ти тръгни, макар и сам -

оживял е вече твоят блян.

И звездите, знай, не са далече,

вятър гони облаците вече.

Зимата кошмарна си отива,

пролетта ни днес е тъй красива.

Не оставяй младостта да си отиде

и вкуси от моята наслада -

аз съм девствена и млада.

Моля ти се - не плачи,

а виж как двете ми очи

радостно те гледат

и говорят:

"Ти си моето сърце!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако все още има такива, които се интересуват защо пиша от името на женски образ, мога само да ви кажа, че това е лирическата ми героиня( в случая природата, както и младата девойка). Ако искате още разяснения, моля пишете!
  • Как така си с мъжко име, а пишеш в женски род???

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...