Пробуждане

Oct 12, 2008, 4:30 PM

Poetry » Phylosophy

497 0 2

Има още сила!

Има, в мен съм скрила

здраве, щастие, живот;

нося още и любов.

Ти тръгни, макар и сам -

оживял е вече твоят блян.

И звездите, знай, не са далече,

вятър гони облаците вече.

Зимата кошмарна си отива,

пролетта ни днес е тъй красива.

Не оставяй младостта да си отиде

и вкуси от моята наслада -

аз съм девствена и млада.

Моля ти се - не плачи,

а виж как двете ми очи

радостно те гледат

и говорят:

"Ти си моето сърце!"

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lonelyman (Златко Тошков)

2009-07-08T12:05:09+03:00

Ако все още има такива, които се интересуват защо пиша от името на женски образ, мога само да ви кажа, че това е лирическата ми героиня( в случая природата, както и младата девойка). Ако искате още разяснения, моля пишете!
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-10-12T22:02:33+03:00

Как така си с мъжко име, а пишеш в женски род???