16.05.2008 г., 21:13 ч.

Пробуждане 

  Поезия » Пейзажна
786 0 1

Пробуждане

Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това.
Лек ветрец събуди листата.
Под булото на утринната роса
единствена още спеше тревата.
Изведнъж, събрали се в ято,
птици в хор запяха своята песен.
Техният диригент, вероятно небето,
отново прегърна света, малък, чудесен!

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??