Пробуждане
Нищо не усещам -
ужасно съм объркана!
Побърках ли се,
или съм живяла в сън?!
А той с какъв сюжет е -
постен, безразличен,
като спомен от човешко съществуване.
И пак отеква:
"Още те обичам?!",
едва ли някой вярва на това.
И пак в съня си се погубвам,
навела стискаща глава,
и болка силна от пробуждане
ме мачка и побърква!
Самота...
Не зная искам ли да съм сама,
не зная докъде ще имам сили,
мразя се с приведена глава,
мразя всичко, което с тебе сме делили -
мразя теб
и мразя себе си,
мразя,
защото ме е страх да те обичам...
усещам как загубвам себе си...
А с времето ще става по-жестоко
усещането,
че съм с теб, а всъщност не...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
