22.03.2014 г., 18:53

Пробуждане

527 0 0

ПРОБУЖДАНЕ

 

Пробудих се от сън, като на малко бебе.

Прогледнах и с дълбоко чувство осъзнах,

че сънят ми бил е във заблуда,

а в живота - време пропилях...

 

Сънувах се сама на двора - в цветната леха

с любов, прегърнала усмихналото се небе.

Събудих се... и много исках не да тичам,

а да полетя със мощните криле на вятъра.

 

Пробудих се със силата на земно щастие,

във утрото на хиляди несбъднати мечти.

Пробудих се - и никога не исках да заспивам.

Да светя исках като морски фар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...