22 mar 2014, 18:53

Пробуждане

  Poesía
531 0 0

ПРОБУЖДАНЕ

 

Пробудих се от сън, като на малко бебе.

Прогледнах и с дълбоко чувство осъзнах,

че сънят ми бил е във заблуда,

а в живота - време пропилях...

 

Сънувах се сама на двора - в цветната леха

с любов, прегърнала усмихналото се небе.

Събудих се... и много исках не да тичам,

а да полетя със мощните криле на вятъра.

 

Пробудих се със силата на земно щастие,

във утрото на хиляди несбъднати мечти.

Пробудих се - и никога не исках да заспивам.

Да светя исках като морски фар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...